success
Lorem ipsum dolor.
Азотно торене при зимни житни култури
Торенето е съществен фактор за регулиране на добива и качеството, но то не може да компенсира пропуски от другите мероприятия, залегнали в общата и сортовата агротехника. Поради сравнително краткия период на активна есенно-зимна вегетация (в зависимост от условията на годината) в началните етапи...
Торенето е съществен фактор за регулиране на добива и качеството, но то не може да компенсира пропуски от другите мероприятия, залегнали в общата и сортовата агротехника.
Поради сравнително краткия период на активна есенно-зимна вегетация (в зависимост от условията на годината) в началните етапи използването на почвения азот е слабо. От съществено значение за ефикасността на азотното торене (подхранване) до и в началото на трайната пролетна вегетация е наличието на влага в почвата и обезпечеността на растенията с фосфор и калий, както и останалия набор от незаменими хранителни елементи/НАГРО -26 микроелементи / до края на вегетацията.
Храненето на растенията не се подчинява на шаблони и изисква непрекъснато съобразяване с конкретните условия и реакцията и изискванията им в конкретната фаза на развитие.
Карбамидът е по-подходящ за торене на есенните посеви (житни и рапица) през зимата и рано напролет, когато температурите са по-ниски и влажността на почвата - по-висока. При тези условия няма опасност от загуби на амонячен азот и карбамидът има предимство пред амонивия нитрат (амониева селитра). Причината за този факт е, че са избегнати загубите от измиване на нитрати и денитрификация. Особено подходящ за внасяне е при не дебела снежна покривка, замръзнала почвена повърхност, а също и при преувлажнени почви. В такива случаи, полученият от хидролизата му амониев азот не подлежи на измиване.
Карбамидът може да се използва с успех, но трябва да се съобразяваме със спецификата на поведението му в зависимост от вида на почвата и метеорологичните условия. Независимо от съществените предимства на карбамида като азотен тор (висока концентрация и форма на азота) той не бива да се използва:
• на почви с алкална реакция, съдържание на свободни карбонати (варовити почви) и почви с лек механичен състав) независимо от вида на културата. Размесването на карбамида с почвата или внасянето му макар и на малка дълбочина (само 2-3 cm) практически елиминира загубите, тъй като освобождаващият се амоняк се поглъща от почвата.
• за късно подхранване на зимни житни при температури над 80С
• при просъхнала почвена повърхност
Кратността на внасяне на сумарната азотна норма за вегетацията (12-15 kg N/dka) зависи от метеорологичните условия и състоянието на посева. Във всички случаи почвеното внасяне на азот трябва да е поне 2–3 -кратно при строг подбор на вид на азотния източник.
Карбамидът е подходящ също така за предсеитбено торене на пролетни култури само при условие, че веднага след повърхностното му разпръскване се увеличи контакта му с почвата чрез култивиране или дискуване.
Освен за почвено торене карбамидът може да се използва за листно подхранване. Без опасност от пригори може да се внася под формата на 10% разтвор. Внасянето на хербициди също може да бъде съчетано с листно внасяне на карбамид (2-3 kg/dka). При използването му за листно подхранване особено внимание трябва да се обърне на съдържанието на биурет. Същото трябва да е под 1%.
Храненето през вегетацията трябва да включва набор от редица макро- и микроелементи /НАГРО/. Особено важно е обезпечаването на растенията с фосфор /МАФ/, калий, магнезий и сяра /СПК, НПК+С/ в комбинация с основния пакет от микроелементи/НАГРО-26 микроелемента/. Листното им внасяне през вегетацията може да се съчетава с внасянето на хербициди или фунгициди/инсектициди. За житните тези мероприятия съвпадат с две от особено важните фази от развитието им - начало на вретенене и флагов лист-начало на изкласяване, когато има особено висока нужда от хранителни елементи. Листно внасяне на SPK ,NPK+S е с благоприятно влияние върху едрината на зърното и качеството по време на наливане на зърното (примерно 20 дни след датата на изкласяване).
Внасянето на хранителни вещества през активната вегетация, като извън кореново подхранване (2-3 пъти) е предпоставка за намаляване на азотната норма за почвено торене до 20%.
С особена ефективност се отличава комбинацията между SPK, NPK+S торове съчетани с високо технологични органични торове /НАГРО/.
В този случай намаля химическо натоварване на растения и повишава усвояемост до 90 %.
Специалната обработка при производството на Нагро, която се нарича "студен молекулярен синтез", позволява да се получават хелати на горепосочените микроелементи в състава на микрогуминовите киселини. В нормално състояние молекулата на гуминовата киселина има размер 500 нанометра, в нашия случай тя има размер 70-120 нанометра. Този размер е по-достъпен за растенията и позволява да се мине с по-малко количество микроелементи.